Ще започна тази статия с един експеримент. Можете да отворите която и да е търсачка в интернет, например Google, след което да напишете „арбитражен съд“. Отдолу ще ви се покажат резултатите от търсенето, а именно: Арбитражен съд при БТПП ( Българска търговско-промишлена палата), Арбитражен съд при Българска стопанска камара, Арбитражен съд София , Арбитражен съд при сдружение Правна помощ и много много други. За сега ще оставя този експеримент на страни и по-късно ще се върна към него.
За момента ще се фокусирам върху въпросът на първо място „Какво е арбитражен съд“ ?
Арбитражният съд е частен правораздавателен орган, който е алтернативен на държавните съдилища. От факта, че органът е „частен“, могат да се извлекат няколко последици. Те са изключително важни. Като за начало арбитражен съд има право да разгледа даден спор само, ако страните го упълномощят за това. Арбитражният съд има правилник, който следва да спазва и страните е добре да го познават. Всеки арбитражен съд има тарифа, която също е добре да се познава. Това не е тарифата на държавните съдилища. Тя е различна. Арбитражният съд може да бъде институционален ( или казано инак постоянно действащ) или Ад хоко, т.е. такъв, който се образува, за да разгледа един конкретен спор. Когато арбитражният съд е институционален ( постоянно действащ) , той си има адрес, администрация, органи, председател и др. Когато арбитражният съд е Ад хоко, ситуацията не такава. До тук приключвам с това какво е арбитражен съд.
И тук, както при държавните съдилища, производството е състезателно. Спорът се решава от арбитри ( или от арбитър), а не от съдия. Арбитърът се произнася с решение по спора. По тези въпроси ще дам по-подробна информация по-нататък в изложението.
Следващият важен въпрос е какви спорове могат да се гледат пред арбитражен съд ?
Отговор на този въпрос ни дават ГПК, който гласи „Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. (2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.“
Имуществените спорове са спорове, които имат за предмет имущество ( т.е. предметът им е оценим в пари), стига да не засягат вещни права върху недвижими вещи, издръжка и трудови възнаграждения. Останалите спорове са неарбитрируеми, т.е. няма как да се разведете пред арбитражен съд или да поделите нива или апартамент, или да потърсите наказателна отговорност на някого. Това е така, защото изброените спорове са неарбитрируеми.
Законовата уредба на арбитражните съдилища в България се свежда до Закона за международния търговски арбитраж, който се прилага и за вътрешни арбитражи. Международната уредба е съсредоточена в Ню Йоркската конвенция.
Какво представлява арбитражното споразумение?
Най-често това е клауза от материален договор. Тази клауза определя кой съд е компетентен да разгледа споровете по този материален договор. Чрез нея правоотношенията ( споровете) по договора се извличат от компетентността на държавните съдилища и се предоставят на частните арбитражни съдилища. Както написах по-горе всеки арбитражен съд ( освен ако не е Ад хоко), си има адрес, органи, администрация и правилник. Добре е заедно с арбитражния съд да се приема и правилника му. Ако в арбитражното споразумение не е упоменато кой е арбитражния съд, който е овластен да разгледа споровете по договора, това значи, че съдът следва да е Ад хоко. Ако в арбитражната клауза е упоменато кой е компетентния арбитраж, тогава се има предвид постоянно действащ арбитраж ( институционален).
Моята препоръка е преди да подпишете договор с арбитражна клауза, да проверите няколко неща: 1) Кой е арбитражният съд и от колко години го има, съответно с каква репутация е; 2) Кои са арбитрите и каква е процедурата по назначаването им; 3) Какви са тарифите, по които работи? 4) Задължително се запознайте с правилника му преди да приемете договора. Ако в правилника на съда има нещо притеснително, поискайте арбитражен съд при БТПП или арбитражен съд при Българска стопанска камара да бъде компетентен да разгледа спора ( или някой друг съд, при който се гарантира прозрачност на производството и безпристрастност на арбитрите). Обърнете особено внимание на регулации относно събиране, допускане и проверка на доказателствата в производството. Съответно в никакъв случай не се съгласявайте на арбитраж Ад хоко, ако не познавате добре процедурата или нямате адвокат, който да я познава отлично.
Обичайно арбитражната клауза, ако е направена както трябва, би следвало да обхваща всички спорове, произтичащи от договорът и допълнителни споразумения към него в това число спорове относно действителност, недействителност, изпълнение, неизпълнение и др. В конкретния случай клаузата обхваща само онези спорове, които са изрично упоменати. Ако не са написани, значи арбитражния съд не е компетентен да ги разгледа.
Въпроси относно процедурата!
Арбитражното производство е едноинстанционно. То си няма 3 инстанции, за разлика от държавния съд. За това е сравнително бързо. Може да се проведе само при изрично или конклудентно съгласие на страните по спора и то за ограничен кръг имуществени спорове. Основанието за неговото провеждане е арбитражното споразумение ( или арбитражната клауза).
Арбитрите се произнасят с решение по спора. Решението има силата на съдебно решение. То е окончателно и необжалваемо. Това решение се отменя трудно и само на основание на ГПК по реда за отмяна на влезли в сила решения. Арбитражното решение обвързва само страните и няма сила по отношение на трети лица. Арбитражът не може да действа чрез държавна принуда, защото е ЧАСТЕН, а не държавен орган. Но държавните органи и съдилища могат да бъдат сезирани за съдействие при висящо или образувано арбитражно производство.
Арбитражното решение може да е основание за принудително изпълнение след като вече е постановено.
Ако арбитражното ви решение е от чуждестранен арбитражен съд и следва да бъде изпълнено в България, задължително се минава през процедура по признаване и допускане до изпълнение. Компетентен да признае и допусне до изпълнение чуждестранни арбитражни решения в България е само Софийски градски съд.
В заключение ще се върна към експеримента в началото на статията. Съществуват множество и различни арбитражни съдилища. Те са частни. За да сте сигурни, че интересите Ви са защитени, е добре да се осведомите относно репутацията на съда, репутацията на арбитрите и процедурата, по която се назначават, въпроси относно таксите и при всички положения да прегледате правилника на съда. Убедете се, че арбитражния съд не е Ад хоко. Ако е ад хоко, убедете се ,че познавате добре процедурата. Когато искате да отнесете даден спор към арбитражен съд, убедете се че арбитражната ви клауза определя именно този арбитраж за компетентен, приели сте ( с арбитражната клауза) неговия правилник и че предмета на спора попада в обхвата на арбитражната клауза.
Ако съдът се е произнесъл по спор, за който не е компетентен ( или не е сезиран за него, т.нар. свръх петитум), решението подлежи на отмяна от ВКС.
Извън темата искам да допълня нещо, което намирам за важно. Ако нямате спомен да сте приемали арбитражна клауза в договора си и не сте убедени дали евентуални действия от Ваша страна могат да се приемат като конклудентно съгласие, задължително и по най-бързия начин, още преди първото заседание, представете възраженията си по предявените срещу вас искове и възражение за неподсъдност ( т.е. за липса на арбитражно споразумение). Ако се окаже че към общи условия, договор или друг документ, сте приели под някаква форма арбитражно споразумение, неявяването Ви при редовно призоваване за арбитражно производство не би било във ваша полза.