Заради това, че България е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство, законодателството в областта на ДДС е сравнително унифицирано. Въпреки стремежа на органите на ЕС за уеднаквяване, все пак има известни регионални различия между държавите.
Данъчната ставка в България в общия случай е 20% върху направената покупка. От това общо правило има изключения, съгласно правилата на чл 22 от закона за данъка върху добавената стойност- ЗДДС (Данъчна ставка Чл. 66. (1) Ставката на данъка е 20 на сто за:1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. вноса на стоки на територията на страната; 3. облагаемите вътреобщностни придобивания.(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.)
За да може да си възстанови маржът между направените покупки с ДДС и извършените продажби с ДДС, когато платеният данък ДДС върху покупките е по-голям от платения ДДС върху продажбите, данъчно задълженото лице следва да има регистрация по ДДС.
НАП води специален регистър за лицата, регистрирани по ДДС. ) С вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" ( Най-често това е ЕИК номера на дружествата, под който са вписани в Търговския регистър, с BG пред него, когато по ДДС се регистрира юридическо лице). Регистрациите по ДДС се делят на следните видове:
- Доброволна регистрация. За да се регистрира доброволно, лицето следва да не подлежи на задължителна регистрация по ДДС, на първо място. На второ място лицето следва да подаде заявление по образец до НАП. Регистрацията по ДДС е готова в 2седмичен срок от подаване на заявлението и след като бъдат изпълнение всички предписания на НАП ( от НАП, след като подаде заявлението за регистрация по ДДС, данъчно задълженото лице получава „Искане за представяне на документи“, на което трябва да отговори в 7 дневен срок. След като представи пълен списък на документите от „Искането“, в 7 дневен срок, данъчно задълженото лице получава и своята регистрация по ДДС. Сроковете за представяне на документи в НАП са преклузивни и след изтичането им, ако указанията на НАП не са изпълнение точно следва отказ от регистрация. Срокът за получаване на регистрацията по ДДС е инструктивен и данъчния орган може да не го спази точно). Доброволна регистрация по ДДС най-често се прави от лица, които правят покупки с ДДС и искат да се възползват от данъчния кредит. Това могат да бъдат предприемачи по инвестиционни проекти, собственици на развойна дейност и др.
- Задължителна регистрация. Тя се дели най-основно на следните видове:
- Когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот на извършените продажби в размер 50 000 лева ( 1 евро = 1,195583 лева) за период не по-дълъг от 12 последователни календарни месеца.
- Когато данъчно задълженото лице извършва специфични видове дейност, регистрацията е задължителна с оглед на дейността. Такива са: доставки на стоки с монтаж и инсталиране, когато лицето е установено на територията на държава-членка и не е установено на територията на страната; Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя; Задължение за регистрация при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път; дистанционна продажба на стоки; при вътреобщностно придобиване;
- Регистрация по инициатива на данъчния орган. Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са на лице.