ДАНЪК УИКЕНД ?!?
Уважаеми колеги, клиенти и читатели, преди да изложа нашето становище относно промените на ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ от 01.01.2016г, мисля да направя кратко пояснение относно „данък уикенд“ и що е то, тъй като много наши клиенти попитаха дали това е някакъв нов данък и кой закон го урежда.
На кратко в редица данъчни закони се появиха промени на тема какво ще е данъчното третиране на личното ползване на стоки, услуги, активи и друга „собственост“ на търговски дружества, която се предоставя на физически лица, свързани по някакъв начин или не с търговското дружество. В конкретната хипотеза се абстрахираме дали това са:
• работници или служители,
• дали са управители,
• собственици,
• роднини на собствениците, управителите, персонала или
• изцяло „трети“ лица- служители в дружествата на клиенти например.
Личното ползване на активи, които са собственост на търговско дружество, засяга много елементи. Можем да даем примерен списък, който разбира се не е пълен и зависи до голяма степен от дейността на търговското дружество. Примери за такова лично ползване са:
• телефония (в смисъл на проведени разговори, изпратени смс-и, платени чрез телефона сметки за платен престой или паркиране в синя зона, зареждане чрез смс на ваучери и други, които се заплащат заедно със сметката към мобилния оператор),
• служебни телефони (т.е. самия апарат), особено ако са скъпи,
• ползване на служебни автомобили, отчитане на горивото по тях, ремонтите и други свързани с автомобила разходи,
• ползване на служебни лаптопи, таблети, компютри и пр.
• Позлване на служебен wi-fi и интернет връзка и така нататък.
По отношение на това лично ползване НАП на 22.01.2016г издава указание с изх. Номер 24-00-15 „Относно данъчното третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчни задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите“.
Това указание според нас не изчерпва практическите въпроси по прилагане на промените в данъчното законодателство, въведени след 01.01.2016г.
Първи пример.
Когато следва да декларирате съотношение между лично и фирмено ползване, не е изяснено дали се изчислява и декларира единствено личното ползване или се определя и ползването за фирмени нужди в съотношение с личното ползване и как- на всеки актив поотделно или общо. По този въпрос нашето становище е, че би следвало по презумпция фирмените активи да се използват за фирмени нужди и тъй като личното ползване е изключение от тази практика, да се изчислява и декларира само то.
Втори пример
Вторият проблем от практиката е относно формата за заявяване. Новите бланки и форми ще влязат в сила от 01.02.2016, което означава , че за СД ДДС, които се подават за януари месец 2016 г няма адекватна форма, в която да се декларира това лично ползване.
По неофициално становище на юристите на НАП можем да коригираме декларираното лично ползване за месец януари през месец февруари. Тогава ще са в сила новите форми, които дават възможност за това.
Трети пример
Друг неизяснен от практическа и теоретична страна момент е проблемът с придобиването на „стопански активи“.
Първо няма ясна концепция за това какво е стопански актив? По този въпрос няма тълкувателна норма. Юристите на НАП клонят повече към становището, че това са всички активи от група 20 и група 30 и това ще бъде най-вероятният отговор на този въпрос. 30-та група включва стоки и материали, което поставя въпросителни относно оформянето на личното ползване като:
• работна заплата или
• социална придобивка
• търговска сделка за юридическото лице, гражданско-правна от гледище на физическото лице
• дарение
Остава отворен въпросът за данъчната основа и дали физическото лице се е обогатило от тази сделка и с колко. Тези въпроси имат отзвук в ЗДДФЛ и ЗКПО, както и в КСО и КТ. Компетентни органи са освен НАП, НОИ и Инспекция по труда, защото това лично ползване засяга комплекс от различни правоотношения. Това ще го дискутирам по-нататък в изложението.
Четвърти пример
На следващо място се нарежда въпросът за момента на придобиването на актива. Промените в закона са в сила от дата 1.1.2016г. Това означава, че за всички активи, придобити след тази дата ще се прилагат правилата за изчисление и деклариране на личното ползване.
Ако активът е придобит преди дата 01.01.2016г, включен е в амортизационния план, обаче не е амортизиран напълно, как следва да се изчисли и декларира личното ползване- дали от датата на влизане на промените или от датата на придобиването му ? Нашето становище е, че след като става въпрос за актив, на който приспадаме пълно право на данъчен кредит, би следвало да декларираме от датата на придобиването на актива, който все още не е отписан. Успоредно с това има втори труден момент в тази хипотеза. В указанието на НАП се дава 6 месечен срок за деклариране и следват неясни насоки за напред и назад във времето.
Екипното становище на Веста Консулт, което се припокрива с това на голяма част от юристите на НАП ( но не с всички) е следното.
1. Шест – месечният срок е инструктивен. По-важното за срока е да е разумен. Т.е. може да е по-дълъг или по-кратък, важното е да е относим към конкретния казус, който се разглежда ( дали е компютър, кола, телефон или нещо друго).
2. Декларирането е на базата на прогноза за бъдещо лично ползване като на лицата се дава алтернативната възможност, ако не могат да направят адекватна прогноза, след като мине някакъв период от време, да декларират реалното лично ползване за минал период от време. Например можете да декларирате 100% фирмено ползване на служения автомобил и след това да опишете личното ползване 10% към 90 % фирмено ползване на този служебен автомобил, с който собственика инцидентно е отишъл веднъж да си свърши някаква лична работа на отдалечено разстояние извън града. Аналогично стои въпросът със сгрешената прогнозна пропорция. Например управителят разполага със служебен автомобил с който освен по работа свързана с дейността на търговското дружество, си ходи от вкъщи до работа и обратно. Хипотезата на пътуването от вкъщи до работното място и обратно е категорично определена като лично ползване. Ако приемем, че това ползване като брой километри е константна величина, която е например 20% от ползването на автомобила, можете спокойно да декларирате 20% към 80% и да дадете тази прогноза направо до края на годината ( срока не е задължителен, а следва да е разумен). В така разгледания случай управителят след 1 месец напуска и се оказва, че колата ще се ползва 100% за фирмени нужди. Тогава можете да коригирате вече подадената прогноза в съотношението. Интересно стои въпросът, ако е декларирано съотношение с по-малка данъчна основа, а при корекцията се установи, че е по-висока и дали ще има лихви. Нашето становище е, че най-вероятно ще има.
Как стои въпросът, когато се предоставя услуга с актив, който е напълно амортизиран, но все още се използва, когато този актив стане предмет на лично ползване? В конкретния случай колегите от НАП считат, че следва да се определи данъчната основа единствено на базата на преките разходи, свързани с ползването или изобщо не следва да се декларира лично ползване, защото актива е отписан. Ние не сме съвсем съгласни и като цяло нямаме единно становище по този въпрос. Докато практиката се уеднакви чрез указания на НАП бихме посъветвали да се презастраховате като приложите пазарните условия при доставката на тази услуга, по аргумент от чл. 1. Ал 1 и 2 от ТЗ, който гласи че търговци са физически или юридически лица, които извършват сделки по занятие във връзка с чл 63 ал 1 от ТЗ, който гласи, че търговските дружества са обединяване на„две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.“, иначе казано търговските дружества се създават с цел постигане на корпоративна печалба и по аргумент от чл. 6 ал 3 вр с чл. 9 ал 3 от ЗДДС безвъзмездните доставки на определени стоки или услуги следва да се приравняват на възмездни. Характерното за възмездните сделки, от които поне едната страна е търговец, е че същите се приравняват на търговски по отношение на търговеца и следва да бъдат извършени при пазарни условия.
По отношение на безвъзмездните доставки на стоки и услуги, които са приравнени на възмездни, следва интересно продължение от гледище на ЗКПО и ЗДДФЛ. По отношение на получателят им- физическо лице, те как следва да се третират: дали като социална придобивка, дали като доход ( ако е доход – то какъв: трудов или извън трудов и как ще се доказва кое от двете) или като дарение и следва ли физическо лице да ги посочи в годишната си данъчна декларация. Тук няма да е трудно да се изчисли ползване на служебен автомобил или телефония от служебен телефон ( по разпечатка на справката за телефонията), но възникват доста сложни от практическа страна въпроси относно декларирането на стойността на личното ползване на служебния лаптоп, служебния интернет и други подобни. Данъчната основа за самооблагане на търговеца следва да е на пазарна цена или следва да е изчислена на базата на преки разходи.
Обосновано и широко разпространено становище сред колегите е т.нар. лично ползване от работниците и служителите на определени активи – служебен автомобил , лаптоп, таблет, смартфон и пр., да се запишат като частот брутното трудово възнаграждение и да им се определи някаква стойност, като по този начин ги облагате с данъци и осигуровки, но спестявате на физическите лица тяхното деклариране като дарение или извън трудов доход. Също така си спестявате различно третиране. Например, ако сте определили, че това е дарение или извън трудов доход, от Инспекция по труда да твърдят и да искат да приравнят правоотношението на прикрит трудов доход. На това основание ние подкрепяме варианта това лично ползване на управителите и останалия персонал да се оформи като част от възнаграждението по трудовото правоотноешение.
Можете да си направите писмени договори, като приравните на дарение или наем или заем за послужване. В този случай заплащате корпоративен данък върху доставката и я облагате с данък ДДС. Имайте предвид, че ако документите ви не са убедителни, можете да си осигурите проблем с различно третиране при ревизия в бъдещ момент. Именно за това и тук, както по-горе, съветваме да се презастраховате като приложите пазарните условия при доставката на тази услуга, на основание на същата аргументация.
Пети пример
Накрая, но не на последно място ми се иска да маркирам въпроса с амортизирането на активи. Юристите от НАП съвет е да се придържате към данъчния амортизационен план в следните насоки. Там, където активите се амортизират за две или три години по данъчен амортизационен план, личното ползване следва да се изчислява на тази данъчна основа. Там, където амортизирането по данъчен амортизационен план е за 6, 7 и повече години, личното ползване следва да се изчислява върху данъчна основа на актива, изчислена за 5 годишна амортизация ( т.е. по-високата). Това е по повод амортизациите на движими активи. Ако активите са недвижими, за тези които се амортизират за повече от 20 години, личното ползване се определя на база на актива с 20 годишна амортизация. За тези, които се амортизират за по-малко от 20 години, личното ползване се изчислява на базата на данъчен амортизационен план с включени всички консумативи и други преки разходи.
Надявам се информацията в статията да Ви е полезна. Запазваме си правото да публикуваме промени по коментираните въпроси след като получим официални становища от НАП по зададените от нас въпроси.
От екипа на Веста Консулт
