Блог

22 апр.

Назначаване на работа по трудов договор на чужденци, които не са граждани на ЕС, ЕИО и Конфедерация Швейцария.

Тази публикация е предназначена за работодатели, които имат желание да назначават по трудов договор граждани на други държави, които:
- Не са членки на Европейския Съюз
- Не са част от Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария
- Нямат подписан двустранен договор с България
Освен това чужденците да не притежават нито едно от изброените по-долу:
- Статут на бежанец
- Статут на постоянно пребиваващ или друг статут, който да позволява трайно установяване на територията на България и да позволява назначаването на лицето по трудов договор.
Макар и не съвсем коректно от терминологична гледна точка по-долу ще наричам лицата, които отговарят на изброените критерии „чужденци“.
Започвам изложението с това, че процедурата за назначаване на чужденците предвижда множество изисквания към работодателя. На първо място дружеството ми следва да има „стаж“. На следващо място в него вече следва да има назначени поне 10 работници, български граждани. Задължително условие е съотношението един чужденец към 10 български граждани да се запази в средно-списъчния състав на назначените по трудови договори работници или служители.
Процедурата за назначаване започва с обява в бюрото по труда, за която работодателя подава заявление по образец. В него посочва длъжността ( спазвайки изискванията по НКПД) и свободните работни места за тази длъжност.
Същата обява следва да бъде публикувана и в други ( поне 2) печатни и електронни издания, в които най-често се публикуват обяви за работа. В тази обява за работа се описват важните качества, които търсеният работник или служител задължително следва да притежава. Такива могат да бъдат диплома от конкретно училище , колеж или университет, владеене на някакъв рядко срещан или екзотичен език, или друг вид специфични умения. Ако в продължение на 2 седмици не се появи кадър, български или европейски гражданин, който да отговаря на изискванията за длъжността, нито по обявата в бюрото по труда, нито по другите дадени обяви, работодателят има право да потърси кадър от трети държави ( които не са членки на ЕС или ЕИО, Конфедерация Швейцария или страни по двустранен договор с България).
Когато за вакантното място се появи чужденец, той следва да отговаря на тези критерии, които са дадени в обявата. За да се докаже, че този чужденец е подходящ за тази позиция, следва да се представят редица доказателства, като например преведени и легализирани дипломи, сертификати от завършени курсове или за придобити умения или квалификация, сертификати за владеене на съответните езици, препоръки от предишни работодатели, копия от документи, доказващи необходимия стаж и други. Изброяването е примерно и неизчерпателно. Всеки отделен работодател, който има конкретна нужда от конкретен работник, би могъл да определи за себе си от какъв кадър се нуждае. Когато се определят изискванията към работното място, се определя и какви документи удостоверяват, че именно този специалист може да покрие тези изисквания.
След като приключи търсенето на специалист и единствения подходящ се окаже чужденец ( например ресторант търси готвач тайванска кухня и не може да открие човек с подходящите умения никъде другаде освен в Тайван или дружество търси мениджърски кадър, с владеене на екзотични езици като арабски, азербайджански и др, с диплома от конкретен университет, който да може да отговаря за регионалното развитие на бизнеса именно в тези държави и т.н.), започва процедурата по назначаване. Именно тук работодателят може да попадне в омагьосан кръг. От една страна, за да може да бъде назначен по трудов договор съвсем законно в България, този човек следва да има разрешение за работа у нас, от друга страна, за да получи разрешение за работа у нас, следва да има подсигурено работно място. Този „омагьосан кръг“ си има своя изход.
За да може да се спазят едновременно изискванията и на Агенция по заетостта , и на Дирекция Миграция, процедурата протича при диалог с тези институции.
Към Агенция по заетостта чрез Бюрото по труда се подава Заявление – Декларация, в което се посочва кой е подходящия кадър, описва се неговото гражданство, каква длъжност ще заема у нас и какви задължения ще изпълнява- така както е дадено в обявата. Прилага се обосновано обяснение защо именно този човек удовлетворява изискванията на работодателя, като към това обяснение се добавят споменатите по-горе преведени и легализирани документи- дипломи, сертификати, препоръки, лична карта, адресна регистрация в България, три екземпляра от трудовия договор и др. Експерт от бюрото по труда разглежда обяснителната записка и приложените към нея доказателства и изготвя становище относно назначаването. След това изпраща Заявлението-Декларация и приложенията към него, заедно със становището си към Агенция по заетостта, където разрешават или отказват назначаването на чужденецът.
Разрешението на Агенция по заетостта за назначаването на чужденеца е задължително условие за валидизирането на трудовия договор, сключен с него. Ако такова не е получено или липсва, трудовото правоотношение се счита за невъзникнало, а договорът , сключен с работника- за недействителен. Нищожността може да бъде прогласена по всяко време от компетентните държавни органи.
На пръв поглед изглежда, че тези условия са в противоречие с Кодекса на труда. Противоречието всъщност не е на лице. Идеята на процедурата е договорът е сключен, но преди получаването на разрешението от АЗ просто не е влязъл в сила. Именно, за да се избегнат всякакви недоразумения, следва ( според нас) в договорът да се посочи, че същият ще влезе в сила след получаване на разрешение от АЗ.
Според българското законодателство всяко физическо лице , което е назначено по трудов ( и не само) договор в България, подлежи на задължително социално и здравно осигуряване. Тъй като все още чужденецът няма нито ЛНЧ, нито има ЕГН както имат българските граждани, той няма как да бъде отразен в регистрите на НАП и НОИ с цел превеждане на данъци и на осигурителни вноски за осигурените социални и здравни рискове. За да се реши този въпрос на основание на адресната си регистрация, чужденецът подава заявление по образец в съответното териториално поделение на НАП, от където получава номер на чужденец. С този номер, чужденецът може да фигурира в регистрите на НАП и НОИ, по партидата на този номер се превеждат осигурителните вноски и данъците на чужденецът. Този номер е необходим, за да може трудовият договор с този чужденец да се обяви в НАП, съгласно чл 62 от КТ.
Следващ елемент от процедурата е разрешение на Дирекция „Миграция“ към МВР за пребиваване на територията на България. Длъжностните лица от Дирекция „Миграция“ ще поискат разрешение а работа от АЗ, както и виза Д, която дава право на работа в Р България. Освен това ще поискат трудови договори, сключени с работодателя и адресна регистрация на работника. Към Дирекция „Миграция“ се подава заявление по образец и се заплаща административна такса за обслужване, след което те разглеждат заявлението и се произнасят с разрешение или отказ за издаване на разрешение за пребиваване. На базата на разрешението за пребиваване, работната виза и разрешението за назначаване на конкретна длъжност при конкретен работодател, чужденецът може да започне валидно работа у нас.
След като получи разрешение за пребиваване в България, ако персоналният номер на чужденеца се различава от номера, предоставен от НАП, номерът, предоставен от НАП следва да се заличи, което става с подаване на заявление за заличаване на регистрацията.
Накрая, вместо обобщение ще повторя на кратко какви са задължителните стъпки които следва да се предприемат ?
1. Осигуряване на работна виза на чужденеца
2. Обява в бюрото по труда за конкретната длъжност;
3. Адресна регистрация на чужденеца в отдел „Есграон“ към съответната община
4. На базата на тази адресна регистрация се сключва валиден трудов договор, който е основание за разрешение за пребиваване и за разрешение за започване на работа при определен работодател;
5. Подаване на заявление до съответното ТД на НАП за получаване на номер на чужденец
6. Подаване на заявление в Дирекция „Миграция“ за получаване на разрешение за временно пребиваване на територията на страната.