Опрощаване То представлява освобождаване от изпълнение по силата на властнически изявления на компетентен държавен орган. Фискална амнистия Това е способ за премахване на дължимостта на определена категория публични задължения. Заличават се данъчните задължения, без по този начин да изчезват фактическите състави, от които задълженията са възникнали. В този ред на мисли ако друга правна норма установи задължения на лицата, които произтичат от същите фактически състави, те ще са валидни независимо от амнистията. Правото да дава амнистия принадлежи на НС. Амнистиите могат да бъдат пълни и частични. При пълните се заличават задълженията, заедно с произтичащите глоби и лихви. При частичните се заличават примерно само глобите и/или лихвите, но не и главницата по задължението. Опрощаване на данъчни задължения Опрощаването се различава от амнистията по това, че има за предмет конкретно данъчно задължение, което е влязло в сила и е станало изискуемо. Опрощаването спада към компетенциите на президента. Конституцията поставя условието вземането да е несъбираемо. Прихващане на насрещни задължения (компенсация) Недължимо платените данъчни вземания, осигуровки и др. суми, които подлежат на възстановяване, се прихващат срещу изискуеми публични вземания. Може да се извърши по решение на публичния изпълнител или по молба на задълженото лице. актовете за прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Отказите за прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване при принудително изпълнение. Прихващането на насрещни задължения е способ за погасяване до размера на най-малкото задъжение. Условията при които се допуска прихващане са : - настрещните задължения да са между едни и същи лица; - да са еднородни и заместими; - да са станали ликвидни и изискуеми - да е налице едностранно волеизявление на данъчния орган за извършване на прихващането. Тук следва да се допълни, че данъчният длъжник не може да прави едностранни волеизявления за прихващане. Той трябва да отправи искане, на което данъчния орган да отговори с едностранно волеизявление- т.е. да даде съгласие. Актовете за прихващане подлежат на съдебен контрол. Последиците от прихващането са както следва: - от момента на погасяване на задължението двете страни не си дължат и лихви, ако такива са начислявани, а ако са платени, следва да се върнат. - изпълнение на погасените задължение не може да се иска. - длъжникът не може да променя волеизявлението на органа за прихващане, например не може да иска да бъде прихванато друго задължение, вместо посоченото от органа, което вече е прихванато. Погасителна давност Общо за давността Публичните задължения, в т.ч. и данъчните, се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено. С изтичането на 10 годишен давностен срок се погасяват ВСИЧКИ публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността, освен когато задължението е разсрочено или отсрочено. Давността не се прилага служебно. , т.е. обикновеното изтичане на срока не е достатъчно. Длъжникът изрично трябва да се позове на нея. Това се прави чрез възражение. Спиране на давностните срокове. Давността спира да тече когато: - е започнало по установяване на публичното вземане и до издаването на акта, но за не по-вече от една година. - когато изпълнението бъде спряно, давността спира да тече за срока на спирането на изпълнението. - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване- за срока на разсрочването/отсрочването; - при обжалване на акта; - с налагането на обезпечителни мерки - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването и събирането на задължението. Когато давността е спряла, след отпадане на основанието за спирането, тя продължава да тече от там, от където е спряла. Прекъсване на давността Давността се прекъсва с издаване на акта, удостоверяващ публичното вземане или с предприемането на мерки за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
