Дългосрочно командироване на лица в ЕС - промени в КТ и КСО
Преди около година съм писала статия относно ОСИГУРОВКИТЕ НА КОМАНДИРОВАНИТЕ С А1 В ЕС при дългосрочно командироване на лица в ЕС . Скоро се гласуваха промени в КТ и КСО, което несъмнено създава известни проблеми. Решението се корени в правилното прилагане на нормите, които регулират дългосрочното командироване на лица в ЕС . Новите промени въвеждат и различен режим, при който ще следва да се третират дългосрочно командироване на лица в ЕС и Конфедерация Швейцария. Добре е промените да се имат предвид. За лицата, които са заварено положение (вече са командировани) съветвам работодателите да променят командировъчното правоотношение в синхрон с новите разпоредби. Причината за това е, че промените обхващат не само бъдещи, но и протичащи командировки без значение колко време остава до края на действащото дългосрочно командироване.
Промени в кодекса на труда ( КТ )
Съгласно старата редакция на кодекса на труда ( КТ )
Когато искате да кандидатствате за дългосрочно командироване на лица в ЕС , трябва да сте на ясно с нормативната уредба и възможните проблеми. Има промени в кодекса на труда ( КТ ). Променен е чл. 121 от КТ , като са премахнати ал. 3, 4 и 5. Според старата редакция на кодекса на труда (КТ) се въвеждаха условия, които работодателят следва да изпълни спрямо работниците. Тези условия не бяха детайлно описани и в общи линии позволяваха работодателя да избере дали да приложи МРЗ в приемащата държава или да приложи максималния праг тук. Освен това работодателят можеше да назначи за дългосрочно командироване на лица в ЕС на непълен работен ден. Ето преглед на отменените разпоредби:
Цитат 1 :
(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.
Цитат 2
(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Цитат 3 :
(5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.
Новата редакция на КТ
Според новата редакция на КТ е въведена промяна в режима при дългосрочно командироване на лица в ЕС . Цитираните условия не попадат в обхвата на член 121. Според новата редакция на КТ, е въведен нов чл. 121 а. Според него условията за дългосрочно командироване на лица в ЕС се уреждат по - детайлно и по-различно. За да решим въпросът по най-добрият начин, е добре да сме на ясно
Как да го тълкуваме.
На първо място според ал. 4 и 5 от член 121а, КТ, дългосрочно командироване на лица в ЕС не следва да се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо работниците в приемащата държава, изпълняващи същата или сходна работа. На второ място командированите не трябва да се поставят и в по-неблагоприятно положение спрямо работниците тук (респективно обратното). Следователно не дискриминационните политики на ЕС вече ще се разглеждат от НАП при издаване на удостоверения А1 за дългосрочно командироване на лица в ЕС в 2 аспекта.
Аспекти:
Аспектите ще обхващат не само от гл. т. сравнение на:
- "българи с чужденци", а и в хипотезата сравнение между
- "българи командировани и българи, останали да работят при същият работодател тук".
Извод:
Ако дадена група българи е "привилигирована" на база възникване на командировъчно правоотношение при дългосрочно командироване на лица в ЕС, това ще противоречи на новата редакция на КТ , чл. 121 а, ал 5 . Следователно ще се третира като основание за отказ от издаване на удостоверения А1 за дългосрочно командироване на лица в ЕС .
Промени в Кодекса за социално осигуряване ( КСО )
Успоредно с отношенията работник работодател при дългосрочно командироване на лица в ЕС , трябва да се разгледат детайлно и взаимоотношенията осигурител - осигурен. Те са определени с промени в Кодекса за социално осигуряване ( КСО ). Променен е чл. 6а от КСО. С ал 1 от чл. 6а от КСО въвежда поредност при определяне на осигурителните вноски, когато възникне основание за дългосрочно командироване на лица в ЕС . При наличие на минимални часови ставки за конкретната длъжност, според чл. 6а от КСО , ал. 1, вземат се предвид часовите ставки. Ако няма такива, взема се за база мин.раб.заплата за приемащата държава за тази професия обаче.
За какво да внимаваме, когато искаме удостоверение А1 за дългосрочно командироване на лица в ЕС !?
Тук е добре да се внимава. У нас мин. раб. заплата ( МРЗ ) за конкретни длъжности е определена в НКПД по кодове и професии, както и по професионални направления (КИД). Но ние не прилагаме тях. Когато възникне хипотеза на дългосрочно командироване на лица в ЕС , за която се иска издаване на удостоверение А1 за командироване до 24 месеца на лицата, имаме трансгранично правоотношение с международен елемент, т.е. нашето вътрешно право (чл. 6а от КСО ) ни препраща към вътрешното материално право на държавата, в която ще бъде извършено дългосрочно командироване на лица в ЕС и за която ще се иска издаване на удостоверение А1. Т.е. освен, че трябва да приложим чуждото право, трябва да го познаваме и да го приложим правилно.
Роля на колективни трудови договори ( КТД )
В редица държави от ЕС, тези въпроси ( свързани с отношенията работнитк-работодател при дългосрочно командироване на лица в ЕС и размер на заплащане), се уреждат чрез колективни трудови договори ( КТД ). Еднозначният извод е, че ако има колективни трудови договори КТД, прилагате тях. Ако няма- прилагате МРЗ за съответната приемаща държава, където ще се осъществи дългосрочно командироване на лица в ЕС и за която ще се иска издаване на удостоверение А1.
КТД или МРЗ ?
Това, което е хубаво да запомните:
- КТД ще е с предимство пред МРЗ,
- защото чл. 6а от КСО въвежда ред при прилагане на основанията за определяне на брутното трудово възнаграждение за изчисление удръжките по КСО.
Следователно , ако е на лице КТД, а вие приложите МРЗ, ще сте в нарушение на чл. 6а ал 1 от КСО, който въвежда поредност и йерархия в основанията.
Частична информация за КТД можете да намерите на сайта на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда. Тази информация, обаче не бива да ви приспива, защото информационният обмен между държавите във връзка с дългосрочно командироване на лица в ЕС , понякога се осъществява с голямо закъснение.
Горещо препоръчвам преди да командировате лице дългосрочно, да отправите запитване до социалните служби в приемащата държава и да изискате относимите КТД или други източници на информация на минималните ставки, след което да ги приложите.
И за по сигурно
Можете да направите втора превантивна стъпка. Попитайте в писмена форма с изх. номер самата ИА ГИТ, за становище по въпроса дали трябва да приложите именно това КТД или друго или да прилагате МРЗ. След това приложете становището.Това ви подсигурява в случай на проверка. Няма да се окажете в ситуация, че не сте спазили точно буквата на закона (КТ или КСО ). По принцип компетентният орган да "събира" начислените вноски за данъци и осигуровки към бюджета е НАП. ИА ГИТ следи за правилното прилагане на трудовото и осигурителното законодателство (в конкретния случай КСО и КТ за случай на дългосрочно командироване на лица в ЕС, за които ще се иска издаване на удостоверение А1).
Същото запитване можете да отправите и до отдел Методология при ТД на НАП в гр. София на бул. Дондуков 52.
Възможният риск
Възможният риск при дългосрочно командироване на лица в ЕС е да липсва синхрон между институции. Например според изискванията на ИА ГИТ да сте приложили часови ставки по КТД при 35 часова работна седмица, а от НАП да ви изискват МРЗ при 40 часова такава. При описаният случай се стига до разлики при определяне на брутното възнаграждение. А както знаем, то служи за основа при определяне на вноските по ЗОВ и съгласно ЗДДФЛ. В описаната хипотеза е на лице следният възможен риск. Ако сте декларирали и начислили по-малко, отколкото компетентните органи считат, че трябва да начислите ( и платите), ще ви ги поискат с лихвите за просрочие. Междувременно риск в тази ситуация е вашето дружество да придобие авторитета на нередовен или некоректен платец към бюджета. Както знаем това е често създава проблеми в комуникацията ви с административния апарат.
Надявам се информацията да е била полезна!
