Телефони+ 359 (0) 887 850 101; + 359 (0) 879 111 600 I За контакти
17 апр.

Споделяне

Искате да си регистрирате дружество ? Първо трябва да изберете какво да бъде то. В тази статия ще разгледам видовете търговци и се надявам информацията да ви бъде полезна при изборът. В началото ще разгледаме какво е "търговец" ? Всеки без специализирани познания си представя продавач. Това е нормално. Терминът "търговец" има широко приложение в разговорния език. Специалистите използват това понятие в тесния смисъл на думата за лице , което предоставя стоки или услуги срещу заплащане. Терминът търговец означава и други неща, но в момента няма да се спираме на тях подробно. За търговците и тяхната дейност се прилага стриктно законодателство и те трябва да отговарят на редица нормативни изисквания. Това е уредено основно в Търговския закон ( разбира се им и други закони). Търговецът в тесния смисъл на думата може да е както физическо, така и юридическо лице. От търговците -физически лица си струва да се спрем само на един вид и това е едноличният търговец (ЕТ). Ето кратка характеристика, без да навлизаме в излишни подробности. ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ или ЕТ 1. Понятие Когато говорим за едноличен търговец неминуемо употребяваме понятието "търговец". "Търговец" е правно качество, което физическото лице следва да придобие, за да стане ЕТ. За целта съществува една предпоставка (с други думи задължително изискване, което е инкорпорирано в търговското законодателство). Тази предпоставка се изразява в: - физическото лице ТРЯБВА да е дееспособно (навършило 18 години и психически здраво). Това автоматически води до изводът, че българският закон не признава непълнолетни търговци, както и търговци, поставени под запрещение. - освен това физическото лице трябва да има местожителство в страната. Когато на физическото лице (човекът) му се признае качеството "търговец" , това разширява неговата правоспособност. Физическото лице придобива правото да сключва търговски сделки и да участва стопанският оборот като страна по търговски правоотношение. Важно е да се има предвид, че когато на физическото лице му се признае качеството "търговец", това не създава автоматично нов субект. Субектът си е същият, но с по-широки "права", ако мога така да се изразя. Важно е това да се отбележи, защото както ще видим по-късно в същата статия, за юридическите лица ситуацията стои по коренно различен начин. От това, че не възниква нов правен субект следва втори извод. ЕТ не е юридическо лице. Той е физически човек- търговец, който подлежи на специфична форма на регистрация. За да може тази регистрация да започне и завърши успешно, трябва да бъдат спазени някои изисквания: - не е в производство по несъстоятелност - не е невъзстановен в правата си несъстоятелен; - не е осъждан за банкрут. При подаване на заявлението за регистрация лицето декларира тези обстоятелства в декларация- свободен текст и я подава заедно със заявлението за регистрация. (Забележка: Едноличните фирми, създадени по правилата на Указ 56 се считат за ЕТ. Към регистрираното наименование на дружеството се добавя името на физическото лице ( търговеца), ако при създаването такова не е е добавено) Българският търговски закон въвежда 2 критерия, за да може дадено лице да стане търговец. Първият е да извършва "по занятие" някоя от сделките , изброени в чл. 1 от Търговския закон и Втората е да води делата си по търговски начин. Съгласно тези 2 изисквания може напълно условно едноличните търговци да се разграничат на 2 вида: 1. според занятието си и 2. според устройството на дейността си. Както споменах, за да може ЕТ да се регистрира, той следва да бъде вписан в Търговския регистър. Подава се заявление по образец А1 към агенция по вписванията, Министерство на правосъдието, където се попълват трите имена на лицето, име на фирма и седалище, адрес на управление, предмет на дейност и др. Едно лице може да регистрира само една фирма като ЕТ. 2. Фирма В случая под фирма се разбира наименованието, под което търговецът упражнява дейността си. Към него има определени изисквания, които следва да се спазят. например то трябва да съдържа без съкращения името на физическото лице - собствено и фамилно. Към тях може да се добави факултативно съдържане, което би могло да представлява допълнително название на продукт, предприятие, услуга, географска област и пр. Фирмата може да се използва само за търговски сделки . С нея физическото лице не може да участва в граждански правоотношения като нетърговец. Фирмата е отделен субект от физическото лице. Прехвърлянето на фирмата е възможно. Става само заедно с предприятието на едноличния търговец. При прехвърляне на предприятието, прехвърлянето на фирмата се предполага, освен ако не е уговорено нещо различно. В заключение може да се каже, че правото на фирма е субективно право на търговеца, то е нематериално, прехвърлимо, наследимо право. 3. Заличаване В търговският закон са изброени само най-нетипичните случаи на заличаване, а именно: - при прекратяване на дейността; - при смърт на търговеца; - при поставянето му под запрещение. Това се случва по заявление на настойника или попечителя. Какво можете да извършвате като дейност с ЕТ? На практика всичко, за което законът не изисква друго юридическо лице. За това, ще е по-лесно да изброя какво не можете да правите. Не можете да извършвате банкова и лицензионна дейност, не можете да регистрирате пенсионно, здравно-осигурително дружество или застрахователна компания под формата на ЕТ, не можете и да упражнявате свободна професия. ЕТ за извършваните от него услуги задължително издава касови бонове и/или фактури и води счетоводна отчетност за дейността си. По сделките и поетите от него задължения отговаря неограничено. Какво означава неограничено? Всеки търговец носи отговорност при неизпълнение на задълженията си. Отговорностите са различни, но винаги се оценяват в пари. Накратко отговорността при неизпълнение на договорно задължение може да се определи в паричен размер. Той може да е фиксиран ( рядко се случва в практиката) или определим. Най-често механизмът за определяне са клаузите за лихви и неустойки в договорите, които търговците подписват. Ако такива клаузи липсват, законът също урежда отговорността. За някои търговци законите определя граници в отговорността- т.е. до размера на имуществото на дружеството ( визира се цялото му имущество). Това имущество винаги е различно от имуществото на собственика на дружеството. В случая с ЕТ това не е така. Между имуществото на ЕТ и това на притежателя му се слага знак за равенство без значение какъв е произходът на това имущество. Важното е да е секвестируемо ( Секвестируемото имущество се определя от ГПК). Друго различно при ЕТ е данъчното облагане. То е уредено в ЗКПО. Няма да се спирам на подробности. За декларирането на данъците се подава данъчна декларация. Образец от нея се публикува в Държавен Вестник ( ДВ) и на сайта на НАП. ЕТ, които временно са спрели дейност ( спящи търговци) не всяка година подават данъчни декларации, за разлика от юридическите лица. Тъй като ежегодно се променят формите на данъчните декларации, това е добре да се следи внимателно. Съществуват Еднолични търговци - публични предприятия. Няма да се спирам на тях. Ще обърна внимание направо на търговските дружества. В момента българското право познава няколко форми на търговско дружество и те са изчерпателно изброени в закона и те са: дружество с ограничена отговорност (ООД/ЕООД), командитно дружество (КД), събирателно дружество (СД), командитно дружество с акции ( КДА), акционерно дружество (АД/ЕАД), кооперация ( която не е точно търговско дружество в тесния смисъл на думата, но има право да извършва търговска дейност). Не можете да регистрирате форма на търговско дружество, която не съществува според българското право като корпорация, тръст, холдинг и други. Една позволена форма за юридическо обединение на търговци е консорциумът, но той няма да бъде разгледан в тази статия. Общото между тях е, че повечето (има изключения, които ще разгледаме по-долу) възникват по силата на договор за дружество. С оглед на този факт, ще изясним първо понятието "Договор за дружество". В началото "дружеството" е консесуален договор (от консенсус- съгласие), по силата на който две или повече лица се съгласяват да поставят нещо в общо, за да постигнат една позволена от правото цел. Това определение плътно се доближава до съвременните представи за гражданско дружество. Първообразът на съвременните търговски дружества се появява през средновековието под названието "коменда" и представлява първообразът на командитистите в Командитното дружество. Значително по-късно се появява Събирателното дружество. Под тази форма действат наследниците на търговеца или на "коменда", които продължават и развиват започнатото от него. Общото между КД и СД е, че те се градят върху личното участие на съдружниците. Това ги определя като дружества на личността или като "персонални" дружества. Около 16-17 век с развитието на капиталите, техниката и необходимостта от натрупването на средства в дадено дружество, се заражда нова дружествена форма и това е АД- акционерното дружество. В него няма нужда от личното участие на съдружниците. Това го характеризира като нов тип дружество- на капитала, а не на личността. За първи път законовата уредба на АД е въведена във Франция. Успоредно с АД се развива и кооперативното сдружение. Тази форма възниква, за да подсигури стопански просперитет на слабите. Най-последната правна форма на дружество е тази на дружествата с ограничена отговорност и е постижение на немските юристи. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО По смисълът на Търговския закон "търговско дружество" се определя като обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства . Търговското дружество притежава някои типични характеристики, като родово понятие: - То е обединение. Обединението се постига чрез договор за дружество. По своя характер този договор е многостранен договор. Интересите и целите на съдружниците съвпадат и това е причина законодателят да ги определи именно като "съдружници", а не като "страни". - Обединението е на 2 или повече лица. извършва се на принципът на доброволността. В дружеството могат да участва както български, така и чуждестранни дееспособни физически лица или юридически лица. - обединението трябва да бъде за извършване на търговски сделки. Това разграничава търговското дружество от гражданското. Стопанската цел го разграничава от ЮЛНЦ, които се учредяват и подчиняват на друг закон (ЗЮЛНЦ). - Обединението и извършването на търговски сделки се гради върху общи средства на съдружниците. Общите средства се набират чрез парични и непарични вноски. - Търговските дружества са юридически лица, което означава, че те СА ПЕРСОНИФИЦИРАНИ. Според нашето законодателство не е въведено правило, което да позволява съществуването на неперсонифицирани дружества. Въпреки, че за целите на стопанският оборот на търговците им се предоставя сравнително голяма свобода на договаряне, уредбата за създаване на търговски дружества налага регистрационен и разрешителен режим, а правните форми са изчерпателно изброени в българското законодателство. Това означава, че не се допускат правни форми , различни от законово определените. Търговското дружество персонално встъпва в правоотношения с трети лица, посредством своите органи, То притежава имущество, което е различно от това на съдружниците.Търговското дружество носи самостоятелна отговорност,има свое име, седалище, адрес на управление и др. Търговското дружество е търговец. Правно-организационната форма на дейността му е напълно достатъчна за придобиването от него на търговско качество. ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА Като за начало ще спра вниманието си на гражданското дружество. То не е търговско, както вече споменах по-горе, но е вид форма на сдружаване и е хубаво да му се обърне внимание, за да не става объркване на понятията. -гражданското дружество преследва стопански цели и в него също могат да участват български или чуждестранни физически или юридически лица. гражданското дружество възниква с договор за гражданско дружество, който не подлежи на регистрация. Гражданското дружество не е юридическо лице. Като некорпоративно, гражданското дружество няма устав и органи на управление. Видовете търговски дружества според ТЗ са СД- събирателно дружество; КД- командитно дружество; ООД- дружество с ограничена отговорност; АД- акционерно дружество КДА- командитно дружество с акции. Могат да се разделят на "видове" според най различни критерии като например: - според стопанската организация. Тук има 3 под вида- персонални (СД, КД); капиталови (АД, КДА); дружества от междинен тим (ООД). Последният вид може да се отнесе към капиталовите. Последната правна форма, която ще разгледаме е тази на кооперацията. Тя е доброволно сдружение на физически лица. Уредена е в закона за кооперациите. Може да има променлив капитал и членски състав. Членовете се сдружават и чрез взаимно сътрудничество извършват стопанска дейност. Кооперацията не е търговско дружество, а само търговец. УЧРЕДЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО Учредителите на търговското дружество са неговите основатели. В зависимост от вида на търговското дружество тази процедура протича различно. Най-общо може да се обобщи, че протича на 2 етапа. Първият етап е изготвянето и приемането на учредителният акт от основателите. В практиката често изготвянето на акта се възлага на външен изпълнител, а приемането се изразява в полагане на подписите на основателите по договорът за дружество и учредителния протокол, с което заявяват, че са го приели. Важен момент в случая е кой може да бъде учредител. Това могат да са дееспособни (навършили 18 години и психически здрави) български или чуждестранни физически лица или юридически лица, които по своя воля се обединяват под обща фирма, с общи средства и за извършването на търговски сделки. Законът дава широки възможности за участие в учредяването и работата на търговските дружества. Вторият етап е вписването на дружеството в търговският регистър. Документите за регистрация се подават в Агенция по Вписването заедно със заявление за вписване по образец. Там се разглеждат от длъжностно лице по вписванията , което вписва дружеството или издава указания за отстраняване на допуснати грешки или издава отказ за вписване ( зависи от допуснатите грешки). СД СД включва в съставът си само неограничено отговорни съдружници, както в съставът му задължително участват поне две лица ( т.е. може и юридически). У нас в практиката се среща рядко. Няма да се спирам на подробности по учредяване и функциониране на този вид дружество. Ще извадя само някои специфични черти на дружеството: - СД е персонално. Това означава, че участниците в него са включени с оглед на личността си. Ако направим по-задълбочен анализ на понятието "с оглед на личността" можем да стигнем до следните заключения: че участниците притежават специфична професионална квалификация , знания, умения, авторитет и др, които само конкретното лице може да има. Те са подчертано лични, т.е. не се предават по наследство и няма как да бъдат прехвърлени на друг. На кратко ако съдружник реши да напусне дружеството, то може да прекрати съществуването си без оглед на желанията на другите съдружници. - съдружниците в СД са неограничено отговорни, т.е. отговарят за задълженията на СД солидарно и неограничено с цялото си секвестируемо имущество (аналогично на ЕТ по-горе). - Управление: решенията се вземат с мнозинство, като всеки съдружник има право на един глас. На кратко няма преимущество на капитала, това дружество не е капиталово. КД За него важи сходен режим с този на СД, като има една специфина черта. Съдружниците в КД са два вида - командитисти и комплементари. Разликата е в отговорността. Комплементарите са неограничено отговорни ( като при СД) и са единствените, които имат право да участват в управлението на КД. Командитистите имат единствено задължение за дялова вноска и по правило не участват в управлението. Получават дял от печалбата, който е пропорционален на вложените от тях средства. КДА Този вид дружество е хибрид между персонално и капиталово. притежава сходни черти с акционерните дружества, които ще разгледам по-долу. Съдружници в КДА могат да бъдат физически и юридически лица, като за някои особени юридически лица е забранено да бъдат неограничено отговорни съдружници. Това са например общини и банки. Отликите с обикновеното КД се състои в това, че капиталът на дружеството е разпределен в акции. КДА носи най-голяма сигурност на кредиторите защото техните вземания са гарантирани от една страна от капитала на дружеството, а от друга - от имуществото на неограничено отговорните съдружници. Приема се, че КДА е търговско дружество на едрия капитал, но в сравнение с дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество е слабо разпространено. АД / ЕАД Акционерно дружеството е ТД, чийто капитал е разделен на еднакви части-акции, и което отговаря за задълженията си само със своето имущество.На учредителното събрание учредителите вземат решения за: 1. учредяване на АД; 2. за приемане на устава ; 3. записват акциите му, избират надзорен съвет и съвет на директорите. Първите две решение се взимат с единодушие, а останалите с обикновено мнозинство. Учредителното събрание: 1. взема решение за учредяване на дружеството; 2. приема устава; 3. установява размера на разноските по учредяването; 4. избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите. За АД са познати 2 форми на управление- едностепенна и двустепенна. Няма да навлизам в излишни детайли. За вписването на АД в търговския регистър е необходимо: 1. да е приет уставът; 2. да е записан целият капитал; 3.да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция; 4.да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет; 5. да са изпълнени другите изисквания на закона. Акционерното дружество е сравнително най-подходящата дружествена форма за привличане и функциониране на голям по размер капитал. Чрез него се ограничава стопанския риск на участниците при извършване на дадена дейност, като в една или друга степен той се прехвърля върху кредиторите на АД. То дава възможност за сравнително най-облекчено прехвърляне на дяловото участие върху други лица, както и за неговото наследяване. При АД има почти пълно откъсване на дружеството като юридическо лице от участниците в него. Възможно е АД да е еднолично, т.е. акциите да принадлежат на едно единствено лице (физическо или юридическо)- т.нар ЕАД. ООД/ЕООД Дружество с ограничена отговорност (ООД) се учредява от двама или повече съдружници, с капитал сформиран от дружествените им вноски. Капиталът не може да бъде по-малък от 2 (два) лева и може да представлява не парична вноска. Всеки от съдружниците отговоря за задълженията на дружеството до размера на дяловата си вноска. Управителят на дружеството може да е лице различно от собствениците на капитала или едновременно да е съдружник и Управител. Възможно е дружеството с ограничена отговорност да има и двама или повече Управителя и те да управляват заедно и поотделно. Учредяването на дружество с ограничено отговорност се извършва чрез подписване на дружествен договор, в който се описват правата и задълженията на съдружниците и основната дейност, която ще извършват. Наименованието на дружеството трябва да е уникално на територията на Р България и да се съдържа съкращението ООД. При подаването на заявления в Агенцията по вписванията за обявяване на обстоятелства или актове, решенията за тях се взимат с протокол от общото събрание, чрез който всеки един от собствениците изявява писмено своето съгласие за взимане на решението и неговото обявяване. Учредяване Дружественият договор (при ООД) , съответно учредителния акт (при ЕООД) се изготвя в писмена форма. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с нотариално заверено пълномощно. Дружественият договор трябва да съдържа: * фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; * предмета на дейност и срок на договора; * името, съответно фирмата на съдружниците; * размера на капитала; * срокове и условия за внасяне на капитала; * размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала; * управлението и начина на представителство; * предимствата на съдружниците, ако са уговорени; * други права и задължения на съдружниците. Предимства: * съдружниците са отговорни за задълженията на дружеството само до размера на дяловото си участие в него; * сравнително високо доверие от страна на кредиторите; ООД може да се регистрира от 1 учередител- физическо или юридическо лице, т.е. ЕООД. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТЪРГОВЕЦА: Когато стартирате вашият бизнес, е добре да знаете какво задължително ще се налага да направите, за а избегнете санкции. По-долу изреждам най-основните задължения на търговците. 1. Задължително се регистрирате като лице , извършващо търговска дейност. Ако се регистрирате като физическо лице (т.нар свободна професия към регистър Булстат), всяка година подавате Годишна данъчна декларация за доходите си и дължите 10% данък върху тях. Ако сте регистрирали дружество, подавате Годишни отчети към НАП, НОИ и Статистическият институт. отчетите следва да се обявяват в Агенция по вписванията. 2. Ако назначите персонал, трябва да обявите трудовите договори в НАП. Работниците ви могат да бъдат допуснати до работното им място единствено след като получат копие от уведомлението до НАП, че са назначени (уведомление по чл. 62 от КТ) 3. Всяко търговско дружество е длъжно да води редовно счетоводство. За целта следва да се обърне към счетоводител, назначен по трудов или граждански договор в дружеството или да използва услугите на счетоводна къща. Кое е по-добре всеки търговец решава индивидуално. За повече информация можете да прочетете тук. 4.  Търговците трябва да имат касов апарат или всички разплащания към тях да минават през банковите им сметки. За извършените услуги търговците са длъжни да издават фактури. Всяко дружество или ЕТ трябва да разполага с печат. 5. Търговските дружества и ЕТ обявяват задължително в Агенция по вписванията адрес на управление и по избор адрес за кореспонденция НАП ( когато този адрес е различен от адресът им на управление). На този адрес официалните държавни органи винаги следва да могат да намерят работник или служител или пълномощник, който да отговаря за дружеството и на всички запитвания, отправени до него. 6. Накрая, но не на последно място стои задължението да се заплащат социални, здравни и пенсионни осигуровки. Не само персоналът в търговското дружество подлежи на осигуряване. Управителите също следва да се осигуряват. Работещите съдружници също. За по-подробна информация по този въпрос е добре да попитате вашият счетоводител или да се свържете с нас на нашите контакти. За изготвянето на тази статия са използвани следните източници: авторски материали, цитирани материали от Уикипедиа, богатство.нет и бг-право.ком. Надяваме се да сме били полезни    

Share This :

За Марина Мучакова

Марина Мучакова е управляващ съдружник във Веста Консулт. Завършила е право в Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалист е в сферата на данъци, данъчно облагане и данъчно-осигурителна практиката. Като допълнителна квалификация има сертификати по медиация при търговски спорове, представителство пред арбитражни съдилища и въпроси касаещи отношения между работодатели и служители. Има завършено обучение към патентно ведомство по интелектуална и индустриална собственост, търговски марки. Говорими езици : английски- отлично; руски- основно; немски - основно; сърбо-хърватски - основно;

You must be logged in to post a comment

Веста Консулт

Веста Консулт