Както многократно вече сме писали по темата, при дългосрочно командироване на персонал в ЕС и ЕИП съществуват строги изисвания. Нормативната уредба можете да намерите в детайли в Регламет 883 /2004. Регламент 987/2009г и в указанията, издавани от НАП по темата.
В случая ще обърна строго внимание на въпросът с осигуряването. Често ни питат възможно ли е работниците и служителите да не бъдат осигурявани на максималния осигурителен праг за България, а на по-нисък, когато ще бъдат командировани в Държави- членки на ЕС и ЕИП. За всички, които имат подобни въпроси, моля обърнете внимание на изложените съображения по-долу.
Задължително изисквание по отношения на персонала: минимум 25% от назначените работници и служители трябва да са назначени в България, като тези 25% трябва да са изпълнителските кадри, чрез които дружеството реално извършва дейността си ( т.е. изключват се секретар, хигиенист, директор, счетоводител и друг управленски, административен и помощен персонал). Подробности по темата можете да потърсите писмо с изходящ номер 20-00-200 от дата 23.06.2010г до ТД на НАП- бул. Дондуков номер 52 от Министерство на Финансите. Това писмо се отнася за определяне на приложимото право според дял 2 от Регламент 883/2004.
Освен Регламент 883 /2004, трябва да се спазят и условията за командироване на лицата в чужбина съгласно Кодекса на Труда, действащ към момента и съгалсно Наредбата за командировките в страната и чужбина. Това означава, че не е достатъчно лицето да се осигурява на 2600 лева, което е максималният осигурителен праг за България. Изискването на чл. 121 от Кодекса на Труда е лицето да получава заплата ( часова ставка) като местните работници в приемащата държава. (приемащата държава е тази държава, на чиято територия е командировано лицето).
Фактът, дали това изискване е спазено от българския работодател лесно се проследява, защото всяка държава- членка на ЕС има специален уеб сайт, на който обявява минималните часови ставки за конкретните професии. Компетентните органи от НАП вече проверяват това. Разбира се, проверката не се извършва веднага, а след като изтече достатъчно дълъг период от време като година - две и това е големият проблем. Когато констатират, че на командированите работници не се заплаща часова ставка, каквато и местните лица, и не е спазен чл. 121 от Кодекса на Труда, органите на НАП доначисляват осигуровки и данъци по ЗДДФЛ за изминалото време. Някои работодатели си позволяват да не осигуряват работниците, командировани в чужбина на максималния праг, който към момента е 2600лв и при по-късните ревизии данъчните органи пишат огромни актове със задължения на тези работодатели.
Препоръката на Веста Консулт е да осигурявате дългосрочно командироваинте лица с А1 в държави- членки на ЕС и ЕИП поне на максималният осигурителен праг за страната. Също така се надяваме да сме отговорили на въпросите на онези работодатели, които настояват да осигуряват работниците си на по-ниски прагове.
Надявам се информацията от тази статия да Ви е полезна!
Статията е написана от Валентина Петрова и е публикувана от Марина Мучакова
